Препускащи с вятъра на времето,
догонващи последния му час,
пропускаме играта на свредлото
докосващо се в кокал, забит в нас!
Навива се кълбото на живота,
навива се тъй бавно на чакрък,
а ние си запълваме таз квота
улисани във дневния харчлък.
Очаквам скоро нишката да свърши,
втъкавайки конецът бял в кросно
и някък неусетно ще се скърши
кобилицата с нашето ведро. ...