Кълн

Nov 7, 2012, 10:58 PM

Poetry » Phylosophy

768 0 7

Кълн
Сребролунна пътека ме мами –
вълноломно разбунва нощта,
уталожва горчивите рани,
претворява се в стрък красота.
Разпростира морето талази –
жизнерадостни, чисти сълзи.
Приласкава ме с ромон атлазен
и в нозете гальовно пълзи.
Вдън пребродила рая и ада –
най-подир ме застигна покой.
Тази нощ не ридая, не страдам, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Кълн

Искате да прочетете повече?

Random works