Кълвачът
Когато негодуваш срещу другите,
или си недоволен от съдбата,
поне за кратък миг се спри.
Заслушай се.
Чуй как почуква с клюна си кълвачът.
Чук-чука... трррррр-чака... чука-чука...
Невидимите звуци на гората –
те може да ти кажат нещо друго.
Поспри и се отдай на сетивата си.
Ти няма да го видиш, но кълвачът
със човка ще пробие под кората
на чинара, на габъра, на бряста
и ще извади буболечки някакви.
Заслушай се. Това е откровение.
От габърите, буките, липите
един кълвач усърден ще отсее
кое е плява и кое е истина.
Преди да негодуваш срещу другите,
или да недоволстваш от съдбата,
заслушай се в отмерените удари –
за тебе тази птица там се труди,
кълвачът – санитар на съвестта ти.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Уби ме, удари ме в сърцето! Точно от този стих имах нужда днес!
-
Превъзходно! Но при толкоз плява как ли кълвача ще оправя ...? Поздрави, адаш!
-
Кълвачът-санитар на съвестта! Добър преход от конкретност на едно ниво към абстрактна конкретност на друго.
Поздравление за текста, Валентин! -
интересен поглед
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
