Започва пак обратното броене.
Присъдата е вече произнесена.
Рисувам „Вик” за всички неродени
в очите на незрящи и обесени.
Рисувам си вселени и надежди
със много небеса и пълнолуния
в една безбрежност кукувича прежда.
В една градина есенни петунии.
И често с ветровете си говоря.
Тъгата е скучаеща самотница.
В прозорец облаци и метеори,
в отломки нощ за котки и бездомници. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up