Дали защото вярата отколе крее,
едва крепи се върху иглен връх,
аз светлина си пожелах от Тебе,
изгубя ли се в земния си път.
А ако в чашата горчилката прелее,
да те потърся сред небесния чертог.
Да знам, че дебне ме спасение -
на дъното на чашата ще ме очаква Бог!
Той всяка пролет в нас възкръсва,
потребен като въздух и като вода.
С пламък на свещица времето се връща,
в смирение, в молитва и в една сълза. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up