На бъдещето райските врати
не щат да се отворят през пустини.
А времето на прага ми шепти
безбройните пропуснати години.
На бъдещето мрачния кордон
оплита ме в стихиените мрежи.
Не ще намеря тихия заслон
където спят несретните надежди.
На бъдещето островния път
ме дебне, без да моли за пощада.
Погледнала изтръпнала отвъд,
прегръщам разпростряната грамада. ...