На бъдещето райските врати
не щат да се отворят през пустини.
А времето на прага ми шепти
безбройните пропуснати години.
На бъдещето мрачния кордон
оплита ме в стихиените мрежи.
Не ще намеря тихия заслон
където спят несретните надежди.
На бъдещето островния път
ме дебне, без да моли за пощада.
Погледнала изтръпнала отвъд,
прегръщам разпростряната грамада. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up