С душа ефирна е Дениз,
готова за игра, дори каприз,
но ролята й на любима,
превръща се в позиция мнима...
Животът й навлиза в мъка,
разпъваща сърцето й в разлъка,
а разумът й - в неведение,
чертае пътища на примирение.
Укрепва тя чрез поведение търпеливо
и страда в преклонението си колебливо,
дори когато с нея споделих
да трупа опит и от стих. ...