Днес пак от сляпото небе
изплува ладията на деня.
От бойниците-хоризонти
тромпети строги закрещяха,
петли раздраха сивата мъгла,
и светлина се втурна по земята.
Пових отминалата нощ,
грижливо в облачната пелена я скътах,
погалих я, а после спрях.
Приседнах тихо на дивана,
заслушах се и чух звъна
на утринния извор на живота, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up