tanyavd (Татяна Борисова)
122 2130
Aug 22, 2010, 5:30 PM

Към една бъдеща майка 

  Poetry » Phylosophy
3515 0 6

Не казвай, че животът ти

е лишен съвсем от смисъл,

че непотребна си и ничия,

че нямаш своя осъзната мисия,

защото:

една душа отгоре, от Безкрая,

със любопитство в теб се взира,

да, точно в теб, в теб точно

тя свойта майка бъдеща намира.

Със твойта сила, с твойта воля

ще я водиш на света през тъмнината,

ще ú разкриваш всеки ден

как в нашата човешка нежност

е скрита на Всемира красотата.

Ще осъзнавате взаимно

колко често съдбата взима,

но  понякога тя щедро ни дарява,

защото вярвам аз 

във мъдростта на истина такава:

когато обич най-безкористна

самоотвержено душата дава,

безкрайната любов на Бог

като безценен дар тя получава.

Щом скъташ тази древна мъдрост

във дълбините на сърцето,

над себе си ще чувстваш цял живот

закрилящата милост на Небето!

© Татяна Борисова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??