sandra_19_84 (Александра Георгиева)
94 129
Nov 20, 2007, 10:37 AM

Към една любов 

  Poetry » Love
642 0 5

Питаш ме защо ли те обичам,
нали безбройни рани ми донесе?
Нали душата ми от теб е пуста,
защо тогава пак при теб се връщам?

 

И питаш ме мъже ли няма вече,
че най-лошият, коварният избрах?
Но не разбираш ти, че си единствен,
и твойта нежност дава ми живот....

 

Питаш ме не ме ли подлудява
мисълта, че с нея те деля?
Боли, не крия, но съм си избрала
да те обичам, и не съжалявам.

 

Не ми задавай купища въпроси,
не виждаш ли, че жива ме държиш!
Целувай ме, дарявай ми надежда,
а после пак при нея се върни...

 

17. VІІ. 2007

© Александра Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря на всички за милите думи. Дават ми кураж за да повярвам, че се справям добре с опитите ми в поезията.
    Този стих е много личен, защото е написан за нещо много лично. Всъщност, всичко написано е доста лично.
  • Мила,не е лесно,ако това ти се случва в действителност,но стиха е прекрасен!!!БЛагодаря ти!!!
  • Всеотдайна любов, готова на всичко...!
    Алекс, поздравления!
  • Чудесно е Александра.
    Поздрави.
  • Любов необяснима...
    Поздрав!
Random works
: ??:??