Към истината
Прозрачна е душата на хората,
ала не можеш да различиш красивото
от грозното.
И колко жестоко се блъскаш в лъжата или
в скритата истина застанали близо една до друга.
Защо е толкова странно докосването до човека?
Понякога се долавя в усмивката лека горчилка
или в сълзите се крие радостта.
Може би всичко си е на своето място.
И трепета на сърцето,на ума, на помислите.
Тогава ставаш лесно уязвим ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up