Едно сърце, една протегната ръка...
една душа, изпълнена с тъга,
един миг в гърдите си въздух да задържа...
изгубих следите на пъстрата дъга.
Притиснати от ежедневните лъжи,
губим най-ценното във нас...
дъхът ни, с отрова изпълнен,
прорязва всеки един миг, всеки час.
Надежди празни, око без сълза,
страхове разни, чаша без вода,
път далечен, пуста земя,
свят обречен, към какво се стремя?