О, скъпи, не произнасяй тези думи
и с мен никога мил недей бъди.
Аз съм мъртва и душата ми смърди.
Думи, думи, а бълват се само лъжи.
Истината винаги е горчива,
а нашата с лъжата се слива.
Казваме си думи красиви,
а чувствата ни са изгнили.
Гледаме се мило - по навик,
а чувствам се като изгнаник.
И кръвта си блика, струи.
О, за Бога! Стига! Спри! ...