Това ли те отблъсна,
прекрасно мое слънце?
С очите на дете
усмивката на лято,
наивно и щастливо,
прегърнах те красиво.
Но чувството богато
прелива и изстива.
И днес не ме желаеш.
От злоба е излято
това, което мислиш
и даваш ми сърцато.
Така ли се замества
с апатия горчива
красивото, което,
ми даваше небето,
ме правеше щастлива?
26.11.2009г.
© Ангелина Кънчева All rights reserved.
Нищо лично към Sorbus