Не те погледнах във лицето,
в очите ти не бях се взрял,
а отражението на сърцето –
прочетох… върху листа бял.
Живоизплетен мост от думи
отведе ме във твоя свят,
където арфи многострунни
при всеки полъх лек – трептят.
Понякога ме просълзяват,
а друг път ме разсмиват с глас,
до болка точно отразяват
пулсиращото време в нас... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up