КЪМ ПОЕЗИЯТА

Исках любов, но тя ме отмина.

Търсех взаимност - тя не е за мен.

Ти, Поезийо, една ми оставаш-

смисъл, утеха в сетния ми ден.

С теб ще лягам, с тебе пак ще ставам,

сънищата мои ти ще ми красиш.

Грижи и тревоги на тях ще оставям,

ръката ми сигурна ти ще държиш.

И аз ще напиша свойта поема,

с мигове светли и радостни дни,

с болката от любов несподелена,

безсънните нощи и горки сълзи.

Ти ще ми бъдеш и светла надежда.

Стиховете мои - свидни чеда.

Тъй слънце през мъгла гъста поглежда,

хората кара да вдигнат чела.

Поезийо моя, поезийо драга,

не ме оставяй в нерадостен ден.

Със тебе ще бъда и - за награда -

сърцето горещо приеми от мен.