Сега съм само ехо на магьосник,
завърнал слънцето от залеза изтлял.
Осъмвам преродил се в чужд самотник
в око на бури без криле летял...
Потъвам вече в мрачната корона
на сенки сплели се в последен вик.
Тъмнее в мен родилната икона
на моя господ станал мъченик.
Око на бухал странно ме поглежда,
тунел отваря към безкрайността.
Засмуква вакуум сетната надежда
и оглушава одата на радостта. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up