Nov 23, 2013, 10:38 PM

Към родителите 

  Poetry » Other
504 0 0
Живот ли е това, щом си далеч от къщата,
а тя е коренът, който не трябва да изсъхва,
заминахме неуверени останала ли е същата
и сега тъгата на спомените ни лъхва.
ТОЙ работеше всеки ден за своите деца,
възпитаваше строго, като всеки родител –
пазете си здравето и напред с пълни сърца,
нека мечтата бъде вашият пътеводител.
Майчина ласка, усмивка и грижи към нас,
свежа храна, топло легло и чисти дрехи,
с радостни сълзи, прикрити с нежен глас
ТЯ посрещаше ученическите ни успехи. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никица Христов All rights reserved.

Random works
: ??:??