Емоциите паля в краен случай,
за да е истински изгарящия пламък.
Докато стъпките ми диво сучат,
духът ми любопитен гази кремък.
Изправена когато се навеждат,
превъплъщавам вечността.
Неистинска, мутираща изглеждам
сред съвършенството от самота.
Не ме е еня кой ще разбере!
Без щит със щит - това съм аз.
Нося у себе си вода, небе
и време прекосено без компас. ...