Към себе си да попътуваме

May 5, 2007, 2:11 PM

Poetry

506 0 3

Навън!
От бързане сме ослепели!
А толкова дървета разцъфтели са,
във всички цветове са се облекли,
душите им добри запролетели са!

Навън е красота!
А ние бързаме!
Загледани в прашасалите пътища.
Животът се разлял!
А сме се вмъкнали
във празните си, злободневни сънища.

Че зимата е смръзнала душите ни.
А вън е птичи полет.
И дъжда
измива слепотата от очите ни,
и милва избуялата трева.

Навън!
От себе си сме вече отегчени!
А толкова небе се е разплискало!
И толкова ята са долетели!
Земята се възражда за обичане!

Навън! Навън!
Под слънчевия покрив!
В прегръдката на вятър развълнуван!
На времето сред рехавите щори
към себе си да попътуваме!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

lubimec (Любомир Петков)

2007-05-07T18:45:29+03:00

Поздравления!!!
Романтик (Христо Костов)

2007-05-05T15:22:08+03:00

Много хубав стих, Катя!!! Поздрави!!!
Aneta_kz (Анета)

2007-05-05T14:27:55+03:00

,,Земята се възражда за обичане!''
Много ми хареса!
Браво Ктя!