Mar 25, 2009, 6:40 PM

Към синьото 

  Poetry » Other
1786 0 35
Беше капка-море. Дума свършена.
Тази капка обърна ми лодката,
като падна при мен. Непотърсена,
се разля, по-внезапна от болката.
Беше само една, но достатъчна
да издърпа след себе си другите.
И тогава, напук, духна вятърът.
Тежестта се изсипа през фугите.
Стана ясно небето. Обрулено.
А земята ми - цялата в облаци.
Самотата - до кокал ожулена,
се промуши през тъмните обръчи ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Random works
: ??:??