Nov 3, 2010, 1:06 PM

Към... смъртта 

  Poetry » Phylosophy
1018 0 24

Усещам те...
дори и отдалече.
Заливаш ме... 
със приливна вълна.
Потръпващо
с енергия облече.
Камбана заехтяла съм
в нощта.

Изгревно...
душата ми разбуди,
Ласкаво...
при своята прибра.
Запърхаха 
стотици пеперуди.
Запяха славеи.
Изгря звезда.

Докосна ме...
не с пръсти, с мисълта си.
Превърна ме...
в падаща вода.
Разлях се,
като капка във дланта ти.
Изпи ме,
като мисъл след сълза.

Сега съм нова...
влюбена в греха си.
Златиста есен,
мъдра и добра.
Събирам в шепи
спомени, въпроси....
и бавно продължавам
към... смъртта.                                             

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??