Jul 19, 2009, 3:50 PM

Към светлината 

  Poetry » Love
2432 2 47

 

 

Когато целият ми свят увисне,

започва силно и до болка да тежи.

Тогава мислите ми почерняват,

а вярата на капки се топи и пак

 

безропотно, измежду тръни боса,

по старата коприва стъпвам.

Нажулена вървя и все обичам,

но всяка нощ навън замръквам...

 

Избодени са стъпалата ми и алена

оставих диря, докато прогледна.

По пътя любовта ми – само моята,

към светлината искам да ме следва!

 

 

19.07.2009

Jullie

© Юлия Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??