Към теб се обръщам словесно, поете,
в познати до гроб редове.
Със сила магична си точно предрекъл –
човекът е пълно менте!
Твоят – облечен във алчност, която
душата продала за грош.
Моят се къпе във чалга, която
се лее в безкрайните нощи.
Твоят насякъл баща си с секира.
Това е правдиво, нали?
Моят живее в фалшиви ефири,
с фалшиви деди и бащи. ...