Върхове желае всеки,
най-добре се чувства там,
но никой не може навеки
на върховете си да бъде сам.
Защото той тръгнал е от ниско
и се е качил със помощ чужда,
и не бива да се държи низко,
когато друг от помощ има нужда.
Трябва да помни онази пътека,
по която вървял е в началото,
трябва да помни все така,
че той е малка част от цялото.
© Александра Иванова All rights reserved.