Кьошетата ми винаги са пет и
в най-тъмното животът все ме тика,
че писнало му, казва, от поети,
а всъщност сме си лика и прилика,
той хладен все – аз огън съм и жупел
той – пестелив – аз все на разсипия,
за пет пари душата ми би купил
и знае го, но в стихове я крия.
Той – сериозен, лудост аз съм бясна,
калъпи не ловят ме, ни самари,
а удряше съдбата както свари...
Душата ми до слънцето порасна... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up