Къпя се под тонове депресия
Викат ме обратно
Да се прибирам и да подреждам
Малкия си свят
В чиято кутийка се събират всичките ми парцали
И две три изветрели
Стари писма
От наивни приятелства
Ти помниш ли
Утрото
Което ни събуди неподготвени
Аз никога няма да го забравя
Никога няма да забравя как всеки един ден
Беше нов аборт
И как се раждаше все по-малко
И по-малко обич
Бях я забравил тази дума
И сега когато я казах
Нищо не ме удря
Нищо не значи
Защо се давя в тази река от спокойствие
Когато размазани на пътя
Лежат двайсет и четири години
Никога не повикали за помощ
И бавно увяхват
Всяка зима
Излезли от утробата ти
09.05.2007
© Десислав Илиев All rights reserved.