Кървав ли е моят спомен... питаш?
Кървав ли?!... - Безкръвна съм; отвътре!
Искаш да събудиш в мен живота
на отминали отдавна, в шепоти неща.
Няма да се върна на Голгота...
Ти ме викай, но ще си останеш в пустота -
както аз живеех някога без теб,
сгушена безмълвно в острото ти рамо...
Сега ме викай - ще намериш само пепелта,
останала единствено от безмълвния ми вопъл.
Кървав ли е споменът за теб
и сърцето бие ли със чувство?! ...