По ледения мрамор стъпваш бос
и трепетно моментите редиш на ум,
превърна се във враг, и зъл, и лош,
студен и сив като куршум.
Опита ти вълшебната отвара
и счупи стъкленицата във времето,
имунността ти трудно преживяваше...
болката ядеше шеметно.
Една кралица, ледена и бяла,
отвън лежи, замръзнала в снега,
пътечка, кървава и малка,
на капчици рисуваше следа. ...