Когато надвиснал кървавия турски ятаган,
над положените на дръвника на момци глави.
Те вярата си не предали без страх и срам,
останали верни на Бог, един подвиг голям!
А жените им силни със сълзи на очи
се бранили с насилниците те сами.
А когато в утробите им те прониквали,
убивали с камъни техните мръсни следи.
А момчетата им турците вземали еничари,
които забравили родни майки и бащи.
Те връщали се в България, родната земя
и забравили за миналото си, забравили рода. ...