Кървя! Отвътре кървя!
Кървя! Отвътре кървя!
Кървя! Отвътре кървя!
Сълзи вече не ми останаха.
Какво, по дяволите, в нея толкова видя?
Какво има тя, което другите нямаха?
Усмивката й ли ти хареса?
Не е възможно! Тя не се усмихва.
Смехът й ли те плени?
Но как?! Тя никога не се смее.
Може би не спира да ти повтаря колко те обича!?!
Какво, за Бога, прави тя?
Тя... тя е като кукла.
Без чувства, без дори една проронена сълза.
Това, което виждаше ти, бях просто аз.
Без маски и многобройни лица.
Бях просто едно наивно момиче,
което вярваше в любовта.
Но ти... ти сега не виждаш сълзите ми.
Не виждаш черната кръв вътре в мен.
Живота си за тебе давах!
Защо?! Защо, Господи, защо?
Защо толкова много го обичам?
Защо ми е толкова трудно от предател да се отричам?
© Ралица Георгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Mай всеки е минал през това и всички са оцелели.
-
Стихотворението е прекрасно. Много е тъжно. Пропито е с много болка и сълзи, но повярвай ми, може да звучи клиширано, но един ден ще си спомниш за тези изпълнени с мъка дълги дни и сто пъти по-дълги и самотни нощи и няма да изпитваш нищо. Знам го от опит. Също знам и че сега това ще ти прозвучи невероятно и странно, но е така. Той за теб ще бъде само един спомен.
-
мило,пркрасно момиче,гледай напред и не се обръщай никога назад1 Поздрави!
-
(Наборче, туй що го пусна тука? Ела си пребери вересиите, моля ти се!)
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
