Къс луна да подаря...
Лека нощ, Самота... мой любовнико вечен...
Ще тръгвам! Петолинието небесно ме кани!
Следи нотите му бели по пътя млечен...
дето дрехите ми ще бъдат постлани...
Нощта до полуда ще любя!...
Докато боса към луната тичам...
Не мечтай сребърната пантофка при теб да загубя...
Вяра имаш ли, че те обичам?!
Може би ще ме докоснеш с твойта истина най-хладно нежна...
- че до края, Самота, да бъдеш мой съпруг
е необходимост неизбежна... ...