Всеки има своя къс небе,
но моето е много, много синьо.
Когато облак в него се поспре,
усмихва се преди да си замине.
Слънцето го гали през деня
и гълъби любовно си гугукат.
Понякога се спуска мараня,
но никога не ме обхваща скука.
Вятърът го чисти от мъгла
а вечер го приспива с нежни песни.
Звездите нощем карат колела
и си разказват случки интересни.
Синьо ли е твоето небе?
Ако не е, под моето дотичай.
Достатъчно е, за да побере
всички със симптоми на обичане.
© Nina Sarieva All rights reserved.