Къс по къс

Apr 8, 2011, 1:23 PM

Poetry » Phylosophy

418 0 0

"Къс по къс"

Във чашата налей отрова,
очите изгори с покварен огън,
сълзите ми изтрий и покажи ми Ада -
от светлината как във мрака се пропада!

Лицето с плащ покрий
и го целувай,
хапи косите,
смучи кръвта
и тайната кажи ми, но без думи,
защото страшен е гласът ти под леда!

Убий ме бавно,
тялото разкъсай -
къс по къс,
душата ми поглъщай, блъскай -
страшна мъст!

Кога превърна любовта ми в пепел -
така и не можах да разбера,
в сърцето ми расте отровен плевел -
прекрасно, но жестоко цвете на греха.

Не искам прошка, нито милост -
през мрака минах сам,
а вътре в мен е всичко гнило -
чух изстрел гневен: "Бам-бам-бам!".

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.