Подарих на приятелка,..
малка картина..
Малко късче от мойта душа..
Тя, вероятно,..
намери й място в килера...

Там да говори на някого...

за слънцето, за приятеля...

и откъде е дошла..
Няма нищо!..
Късчето малко... душа...
то,... със любов бе дарено,
и макар и затворено,...
има си своя цена!
Може... година да мине!
Може и две!...
Ден все ще дойде,
дори и в килера... да влезе...
от дневната светлина...
Лъч малък,... ще кацне
върху малкото цвете...
навело от прах и тъга глава...

Спомен,
за малко макар,...
ще проблесне..
за стара приятелка...
във далечна страна!
И тогава, напук на килера,...
малкото късче душа,...
ще напусне платното,
ще напусне прахта и тъмата!
Ще се върне при мене само..

Valentina N.V. ( Valentina Mitova)

08/10/2020