Нима всичко бе лъжа...
нима всичко беше една илюзия?
Нима за мен отново идва самота....
или просто загубих любовта...
Ако е така,добре,
не искам повече при мен да се връща...
Искам само мрак и тишина
моето сърце да обгръща...
Искам само да забравя,
всички спомени дори,
в живота сянка да бъда....
колкото и да боли....
И ето вървя сред тъмнината,
нищо не усещам сърцето си дори,
само късче лед в гърдите ми гори,
и бавно ме убива....
© Биляна Радоева All rights reserved.