Зная, има за
всекиго късче небе
извън дребните земни задачи.
И когато вали и не иска да спре,
знам за теб, знам за мен някой плаче.
Не, това не са само от мъка сълзи.
Между тях има много от радост.
До душа ме измокриха. Ах, как вали !
Всичко ново е бъдещо старо.
Забрави и прости. Просто се помоли.
Не е важен успехът веднага,
а пътеката дето към него върви
и понякога в нищото бяга.
И вали. Тихо, кротко и топло вали.
Любовта, някъде се залута.
Няма щастие без покорени скали,
както няма и просба нечута.
Зная, някой ден всичко за малко ще спре.
Ще реша земната си задача
и намерил за себе си късче небе,
обещавам от радост да плача.
© Бисер Бойчев All rights reserved.