korsar (Мимо Николов)
526 155
Mar 25, 2009, 12:29 PM

Къща 

  Poetry
446 0 3

                КЪЩА

 

Тя – птица, кацнала върху скалата,

приемаше ни в топлия си скут.

Сега ù са пречупени крилата.

И няма го познатия уют.

 

Проплаква дървеният под,

в очи побрал страха от дървояда.

И виждам под опушения свод –

обичта сега разгаря клада.

 

Две птици в ъгъла гнездо са свили,

както ние във нощите прекрасни.

Оставих ги в любов, криле обвили.

                   При тях дано, огъня не гасне.

© Мимо Николов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Последните редове на 2-ри и 3-ти куплет нарушават ритъма (спъват). С началото на 2-ри куплет променяш мелодията от 1-ви куплет, в 3-ти пак се връщаш на нея. (Преброй сричките по редове.) Мисля, че трябва да "пипнеш" малко стиха!
    Иначе добра идея! Поздрави!
  • Последното изречение ако е: Дано при тях огънят ДА не Угасне. смятам,че ще е по-добре!!!
    Поздрви
  • тук нова обич Да разгаря клада...
    така го виждам.

    при птиците... ах при птиците... любовта е друга...
Random works
: ??:??