laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
Nov 16, 2013, 9:31 PM

Къщата 

  Poetry » Other
384 0 1

Няма я къщата. И няма минало.

Гледа с око укорително яма.

И с нас е същото. Вчера ни имало,

а днес, уви, вече ни няма.

 

Остават мислите. И тихи спомени

на тези, дето оттук минават.

Проплакват листите, с тъга отронени.

Танцуват есенни с една забрава.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Остават черно-бели фотографии
    и вкопчилите се във къщата лица
    Усмихнати,разнежени и млади
    и трудно е да вярваш, че не са...
    И трудно е да вярваш, че домът им
    и той подобно тях се е стопил...
    Накрая винаги остава само ямата
    И някой, който помни.Да прости...

    Развълнува ме.Благодаря ти.
Random works
: ??:??