Виждам къща стара, може би ще рухва,
прозорците ù - вечна тъмнина.
Нощем вятър мразовит подухва,
къщата е все така сама.
Мнозина казват, някога била е пълна,
тук безспирно е димял комин.
Самичко цвете пред вратите ù покълна,
майка плакала е за един-едничък син.
Прахът отвътре вече е покривка,
студ се стели, вместо топлина.
Изстрелът завинаги е скрил усмивка,
семейство пратило е рожбата си на война. ...