След къщата на вятъра започва вечността.
На птица се превърнах, летях високо, отвъд времето,
на прага и приседнах.
Ограда-облаци, полета от мечти, видях и моите,
във тях бе ти, но без лице и тяло,
на любовта ми огледало-измамно, лъжещо сърцето.
А къщата на вятъра е на небето-
прозирно тънка, шеметно въздушна
от нея вижда се земята, всички грешно.
От тебе искам да избягам, да се скрия.
Надявам се с въздушната магия
да умъртвя в миг чувството неверно. ...