Построих си къщичка от кибритени клечки,
избродирах си съпруг и го окачих на стената.
От картон изрязах сина и дъщерята
и боядисах в бяло всички пътечки.
Седнах на прага и зачаках щастието.
И ето – съпругът оживя и ми обеща
синия купол на небето.
Бях най-щастливата жена.
След това тръгна по бялата пътека
и не се обърна. Чувах само тежката му крачка.
Почувствах се като захвърлена играчка,
преди да са играли достатъчно със нея. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up