Уморени очи вече виждат отвъдното,
а сърцата разбити на пух,
трудно понасят болни амбиции,
... докато още са тук.
Умовете препълнени с факти, със спомени,
мамени, често мамени с много мечти
явно не вярват и на искрени пориви,
душите свикват да ги боли.
Късната есен трудно вярва на приказки,
най-красива , когато мълчи.
Дойдат ли бури се шегува до себеотричане,
дори суета като дъжд да вали. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up