И ето те, стоиш пред мен,

завоевател с завоювано сърце,

по-истински от всички други

и с за милувка протегнати ръце!

Твърде дълго търси тази обич,

твърде дълго чаках аз.

Твърде късно идваш страдащ

и за прошка молиш в този час!

С коси от спомен разпилени,

със сълзи от прах и изгарящи очи,

с чужди устни в дългите ти, празни дни,

а сърцето счупено - мълчи.

И само в моите обятия намери ти

последен пристан, миг надежда

и аз дочакала - прегръщам те,

а разпилените ни дни поглъща вечността безбрежна!