May 21, 2010, 8:13 PM

Късната любов 

  Poetry » Phylosophy
1617 0 23

Когато късно дойде любовта,
не пита и не иска разрешения.
Връхлита те. Превръща те в скала,
понасяща и бури, и течения.

Завихря мисли. Сплита ги в кълбо.
Усуква помисли с бодлички.
Животът се превръща във платно
рисувано с моливи цветно лични.

Душата се разлиства в лотос. Бяла.
С лъчи огрята. Светеща в нощта.
Пронизва с поглед  даже и мъглата,
обгърнала с неверие света.

Проблясват думи, придошли с реката,
галещи живително брега.
Цветя уханни грейват във  душата
и става обич цялата съдба.

Когато идва късно любовта...
Превръща те във цвете от дъгата.
Дори и да увехне, пази тя
спомена, че бил си.  Жива е скалата.


© Таня Мезева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Късна или ранна...важно е да обичаш и да бъдеш обичан...Тогава наистина си скала. Поздрави, Танче!
  • ,,и става обич цялата съдба.''
    Важно е да я има и да остане! Дори и след края!
    Поздрави и от мен, Таничка!
  • Хмммммммммммм, значи прав съм бил като си мисля, че любовта всъщност не е вечна - ту е ранна, ту късна...Но е хубаво когато я има. Защото често си отива внезапно! Браво Танче!
  • ... пясъците... бившите скали... безконечните...
  • Много хубав стих, Таня!!!
    Бъди винаги влюбена!!!
    Поздравления!!!
  • прекрасно стихотворение...
    Честит Празник, Танечка!
  • За любов никога не е късно... и за влюбени стихове също!
    Честит празник, Таня!
  • Когато идва късно любовта...
    Разкошно
  • завихряш
  • Много красиво стихотворение...
  • много красиво си я описала
  • "и става обич цялата съдба."
    Плюс сълзи и болка, но всичко си заслужава!
    Поздравления, Таничка!
    За любовта никога не е късно, миличка!
    прегръдки!
  • Нямам думи... така ме изпълни този стих!!!
    ((( )))
  • Браво, Таня!
  • Сетих се за един мой стар стих, Танче, като прочетох твоя, с който те поздравявам.

    Моя любов закъсняла, нечакана,
    пристигнала тихо на пръсти,
    като чиста сълза неизплакана,
    в душата ми ти се прекръсти.

    Моя любов закъсняла, нечакана,
    откъсната от залезите на деня,
    търпеливо аз съм те дочакала,
    ровейки за въгленче из пепелта.

    Моя любов закъсняла, нечакана,
    малко самотна и есенно тъжна,
    като стаена молитва неказана,
    прегръщаш се с мен, да не зъзна.

    Моя любов закъсняла, нечакана,
    в мъглата прокрадващ се лъч,
    гледаш към мене със нежност,
    синьо, по детски, с очите на мъж.
  • По земите ни все още се срещат скали със стъпки по тях, а вблизост по храстчета и дървета има вързани парцалчета за сбъдване... Е това е Късната любов - ако не вярваш, няма да ти се случи! Зем.
  • Просто...закъснялата!И...много силна!Разбираемо е!Поздрав,Таничка!
  • Комплименти !!!
    Макар че, между нас казано, имам по-особено мнение за "късната Любов",
    творбата ти е перфектна.
    Бъди.
  • Таничка,цветя сме от дъгата !!!А ти си просто цвят омайващ!!!Поздрав!!!
  • четох го на фона на музика... прекрасно е усещането! Поздрав!
  • ... Таня, и да ти кажа, че нещата стоят точно така... навярно го знаеш...
    Но си го описала по един прекрасен начин!
    Поздравления!
  • И даже закасняла лубовта
    все тъй дълбоко ни връхлита
    неустоима и незабравимо!!!
    Поздреави от мен!!!
  • Апотеоз на късната любов... Поздрав, Таня!
Random works
: ??:??