Осмелих се да ти пиша и поплача,
на листа бял редувам думи и сълзи,
признанията ми късни са за здрача,
в който удавих своите мечти.
Обичах те, а се страхувах,
да ти призная, за да не боли,
ако решиш внезапно да си тръгнеш
и да те търся в призрачни мъгли.
Във всеки звук на урагана чувах,
гласът ти как избухва в стон,
стихията на ласките сънувах,
влажният прозрачен бронз, ...