Очите – сини, кожа – като кадифе,
а колко са красиви
силните ти ръце…
И понякога нощем се унасям,
луда, болна от любов по теб,
заспивам, Луната на ръце понасям,
искам те! Във мрака как си блед!
Избягах, уплаших се, признавам!
Мъката извечна заслужавам,
после се върнах, докосвах се до теб,
уви, обаче, сърцето ти е вече лед...
29.08.2015