Автор: Генка Богданова
Пробуждат се очите ти заспали.
В сърцето ти топят се ледовете тежки.
Разкъсани са мрачните воали
на безразличие и грубост – твои грешки.
Пробуждаш се, променяш се, но късно!
На любовта дървото прецъфтя без време,
незрелия му плод слана откъсна.
Да го закриляш бе за тебе тежко бреме.
От хубостта му не остана спомен.
Стои сега пред теб – повехнало и чуждо.
Вината ти – един товар огромен, ...