Беше пролет - красота,
цветя и птички, утринна роса.
Природни картини - неустоими,
мигове далечни, незабравими!
За две влюбени деца
красива бе нощта!
Мина ден, минаха два...
Но съдбата бе решила,
нашата любов бе разрушила!
Ти замина, аз останах тук,
сърцето ми биеше, но само напук!
Мина година, минаха две...
Ти бе с друга, аз с друго момче.
Изглеждаше щастлив, но така ли бе?
Защо никой не ни предупреди,
че срещата ни така ще боли?
Възродиха се спомени,
отдавна забравени,
чувства отдавна отхвърлени ,
мисли отдавна погребани,
желания отдавна захвърлени.
Обичам те, обичаш ме,
в очите ти разчита се.
Болката прорязва ме,
искаш ме, аз искам те,
ала вече прекалено късно е!
Посвещавам това на моята първа и единствена любов! Слънчице, все още те обичам ♥
© Ани All rights reserved.