Вървя из цъфналия здрач,
мирише на липи и обич...
Задъха се денят от плач
и сенките са чисто голи.
Пътеката се премени
със рокля на цветя и клонки.
Дъждът така я вдъхнови,
че стих в сърцето ми отрони.
И аз прочетох го с тъга,
защото ти не си до мене...
Луната песничка запя...
и арфата ù в сън простена. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up